Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.10.2009 23:33 - Що е то мениджмънт на отбраната и има ли той почва у нас
Автор: maddog13 Категория: Политика   
Прочетен: 1892 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 10.10.2009 00:12


Тъй като вече се убедих че много голяма част от народонаселението има  много изкривено понятие как функционират съвременните армии тук ще изложа синтеза от едни лекции на  Кралския колеж по отбранителни изследвания – Лондон с които имам честа да бъда запознат.

 

І. Щое това мениджмънт на въоръжените сили. Да започнем с това що е мениджмънт. Дословно от уикито.

 

Стратегическото управление (стратегически мениджмънт) е комплексното управление на стратегията на дадена организация. Стратегията от своя страна е пътят, по който една организация постига своите цели и реализира мисията си. Стратегическото управление може условно да се раздели на:

 

    * стратегическо планиране,

    * формулиране на стратегията,

    * реализация на стратегията, и

    * оценка.

 

За да се затвори кръгът на стратегическото управление, оценката на реализацията би трябвало да доведе до корекции на стратегията.

 

Дейности в рамките на стратегическото управление:

 

    * Анализ на външната среда;

    * Анализ на вътрешната обстановка;

    * Формиране на мисия и цели;

    * Избор и разработка на стратегия на ниво поделения;

    * Анализ на портфейла от продукти;

    * Проектиране на организационна структура;

    * Избор на степента на интеграция и системата за управление;

    * Управление на комплекса „стратегия — структура — контрол“

    * Определяне на нормите на поведение и политиката на фирмата в отделни сфери на дейността ѝ;

    * Обезпечаване на обратна връзка между резултатите и стратегията на организацията;

    * Усъвършенстване на стратегията, структурата и управлението.

 

Основни eтапи на стратегическото управление

 

    * Определяне на сферите на бизнеса, в които ще работи организацията;

    * Трансформация на визията на организацията в дълговременни и краткосрочни цели на дейността;

    * Определяне на стратегията за достигане на целите;

    * Разработка и реализация на стратегията;

    * Оценка на дейността, откриване на несъответствие.

 

Елементи на стратегическото управление

 

    * Политика

    * Процедури

    * Правила

    * Средно срочни и оперативни планове

    * Проекти

    * Бизнес планове

    * Бюджети

 

Звучи ли ви познато - ако приемем че армията това е една бизнес  организация където желаният резултат е постигане на максимални отбранителни възможности (печалби) при минимални капиталовложения (бюджет), със съответния личен състав (работници и мениджърски екип), нещата си идват на местото.

 

ІІ. Основни принципи на военния мениджмънт.

 

1.Тлъстини и мускули

Опита след ВСВ е показал , че с оглед максималното осигуряване на личния състав и техниката са необходими все по- големи тилови стуктури. Специално при американската армия е наблюдавано следното увеличение - ВСВ - 4 човека в тила -1 на първа линия, Корея - 5 човека в тила 1 на първа линия, Виетнам 7 а към края на войната 9 човека в тила - 1 на първа линия. Едно доста пространно изчисление на човеко-работо-часовете показва че към настоящият момент 11-12 тиловака са необходими за пълноценното осигуряване във всички сфери на 1 боец. Всички тези нонкомбатантс както се наричат се приемат за тлъстините - а тези на фронта за мускулите. Основен проблем на съвременните професионални армии се явява тяхната относителна малобройност в мирно време, която при запазване на общият щат би означавала че количеството мускули или ще бъде зле обслужвано , или  пък ще бъде твърде свито за сметка на обслужващите го мазнини. По време на война при пълна или частична мобилизация на населението подобна тилова структура е разбира се без проблемна.

 

2.Режи от тлъстините- не от мускулите

За съжаление практиката е показала, че всяка една тилова структура има навика да се разраства (подобно на бюрокрацията- съгласно законите на Паркинсон и принципа на Питър) до абсолютния възможен максимум , а често пъти и над него. В желанието си да контролират изразходването на средствата и да не допуснат злоупотребата с материали и блага , се създават съответно контролни органи, контролни органи на контролните органи и т.н. и т.н. Оказва се че поради факта че една огромна част от военната бюрокрация  e именно от "тлъстините" и с оглед своето самосъхранение тя се опитва (и обикновенно успява), при опит за "изрязване" да пренасочи изрязването към мускулите - сиреч да  бъдат съкратени средствата за обучение на "мускулите", превъоръжаване и т.н. за сметка на запазване на "тлъстините" във вид на заплати , фондове, агенции , контролни органи и др.

 

3.Как да изрежем тлъстините ?

 

При изрязването на тлъстините има четири основни принципа:

 

3.1. Частните структури обикновенно са по ефективни от държавните.

 

Всяка една нормална оцеляваща в агресивна бизнес среда частна структура е като правило значително по-ефективна от държавните структури. За това максимален брой "не бойни" длъжности се прехвърлят в частния сектор- това са хранене , пране, логистика (без логистиката на оръжие и боеприпаси), снабдяване (без снабдяването с бойни припаси и вещи от първа необходимост в бойните зони) и т.н. Характерен пример в това отношение е армията на САЩ където войника се храни от кетърингова фирма, пазарува от PX (частна структура), а не от войсковия магазин, автомобилите му се поддържат от частна фирма, ремонтите на оръжието дори се извършват от частна фирма- (вкл. и в Бундесфера), при американците дори парашутите на смелите парашутисти се скатават от професионален ригър получаващ точно определена сума на бройка.  Изборът на частните обслужващи фирми става на открити , обществено прозрачни тръжни процедури и често пъти е на квотен принцип. По този начин вследствие на конкуренцията и частната инициатива се икономисват средства , които се влагат в допълнителни "мускули".

 

3.2. Войник до време.

 

Практиката е показала , че за да има правилна пирамида - сиреч най - много лейтенанти , по- малко капитани, малко майори и най-отгоре шепа полковници и генерали, трябва да има система която от една страна да  се осигури необходимия брой лейтенанти и капитани , но от друга страна да пресече овреме тяхната амбиция всички да станат полковници. Решението е намерено в така наречените цайтсолдатен или темпорали контракт офицери - това са хора които в самото начало на своята военна кариера сключват договор за съответния срок на служба, срещу задължението на армията да ги компенсира с получаването на съответното елитно  гражданско образование и в някой случаи осигуряване на длъжност в държавната администрация, като същите след излизането си в резерва съставляват гръбнака на мобилизационните сили. Тук трябва да се подчертае , че обикновенно армията осигурава образование именно в ЕЛИТНИ ВУЗ а не просто като получаването на паралелна гражданска специалност.

 

3.3. Армията е да руши - не да строи.

 

Всичко което не представлява част от рушенето - да се разбира обучение и тренировка, трябва да бъде прехвърлено към частните структури , които както беше посочено в т. 1 са значително по ефективни от  в него. Паралелно с финансовата мотивация в съвременните професионални армии се търси и определена психологическа настройка (да те влече войниклъка), която бързо изчезва, когато човек разбере , че вместо щур рейнжър от него се очаква да бъде зидаро-мазач, бояджия , общ работник и тоалетен хигиенист. Подобно отношение към личния състав - което е нормално при наборните армии , води до бърза демотивация именно на онези военнослужещи , които са влезли в армията за службата - не само за заплатата. В елитните части на ВМФ - Тюлен имат една поговорка " Ако старшината те накара да изчистиш кенефа - изчисти го, но вътрешно се наслаждавай на мисълта , че си най-скъпо платения и най-добре обучения чистач на кенефи в света"- сиреч това да чистиш кенефите по същество представлява отклоняване  на време пари и ценен персонал.

 

3.4. Армията пази три неща - Ядрено оръжие, строго секретни бази и собственото си оръжие.

 

Съгласно този прицнцип всяка друга охрана - на различни полигони, вещеви складове и прочие е предадена отново на частните фирми, с идеята да се освободят максимален брой хора за ефективно обучение  и тренировка. Този принцип до някъде се прилага и у нас.

 

4. Малко но за всички е по- лошо от нищо. По-добре за малко хора, но всичко.

 

Практиката е показала , че при недостатъчни финансови ресурси, принципа- по малко, но да има за всички е като запълването на дупките по шосе с по една лопата асфалт - от една страна пак ще друса , а от друга другата пролет асфалта го няма. по добре е макар и няколко километра но със изцяло сменен асфалт , и така година след година накрая имаш прилично шосе. Подобна е логиката и на новота екипировка за армията- по добре да превъоръжиш и преекипираш изцяло една рота отколкото да пръснеш сто нови щурмови пушки в една бригада -от второто действие качествен ефект нама да има, а при първото ще имаш макар и една, но прекрасна рота. И така година след година рано или късно ще постигнеш по- голям ефект отколкото с разпиляване на средства на сто места.

 

5. Никога не купувай нещо евтино , което ще остарее след 5 години - по-добре по- скъпо, но най- модерно.

 

Този принцип не се нуждае от коментар. Давам пример- ако вместо три фрегати бяхме купили една , на стойност дори по- голяма от колкото на трите, но последен писък на технологиите, сега щяхме да имаме макар и една но оперативна фрегата , а не три нуждаещи се остро от модернизация - сиреч генериращи нови разходи.

 

6.Тренирай със старото , а не чакай новото. Екипировка се купува лесно, бойци се създават трудно.

 

За изграждането на един войник спуциалист са необходими години на занятия. Никога не трябва да се позволява на армията да не тренира на принципа "като дойдат новите играчки- с тях", защото когато играчките дойдат , може да няма кой да знае как правилно да си играе с тях. Крайния резултат обикновенно са счупени играчки.

 

7. Дрънкулките по гърдите са хубаво нещо- особенно, когато не само радват окото , но и пълнят джоба.

 

Става дума за различните специлисти и войскови специалности - в армията на САЩ има над 30 такива, като освен , че "защитилия стандарт" войник получава приятна значка за украшение на бойната и парадната си униформа за всяка получава и допълнително възнаграждение. По този начин се насърчава личния състав да се развива, а да не седи на едно место.

 

 

8.Стандарти, стандарти и отново стандарти.

 

Войника трябва да отговаря на стандарти , сержанта и офицера също. Стандарти за физическа подготвеност, за езици , за професионални умения и т.н. и т.н. Стандартите трябва да са твърди , единни и ефективни. Не покрилите съответния стандарт получават половин година да се поправят и ако не успеят овакантяват местото. Поддържането на форма и на познания  не трябва да е въпрос на съвест и желание, а на оцеляване.

 

 

 

Предполагам , че вече съм Ви досадил достатъчно.... Прочетете това веднъж , прочетете го още веднъж ... и ако не сте съгласти или ако пък сте съгласни с нещо коментирайте.

Благодаря предварително.




Тагове:   армия,   МО,   нас,   мениджмънт,   отбраната,


Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: maddog13
Категория: Други
Прочетен: 13003
Постинги: 2
Коментари: 0
Гласове: 6
Архив
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31